Пoследен полет | Поезия

Дрезгав глас шепти,
проклина любовта отново,
и лее хиляти сълзи,
излива думите сурово...

Кажи, защо мълчиш сега?
Нима усети любовта?
Да ме спечелиш не можа,
и потъпка бързо обичта...

Подло се измъкваш ти сега,
тихомълком като във игра.
Живота в приказка обърна
и нова страница отгърна...

Опита се следите си да заличиш,
но очите трудно се забравят!
Опита се пред мен да замълчиш,
но устните ти бавно ме изгарят...

Копнея да те имам аз сега,
да ме докосват твоите слова,
дъхът ти да почувствам във нощта,
да се чувствам като феникс в пепелта...

Със слънчеви криле, разперени високо
връхлитам аз в живота ти дълбоко...
В клетка мен не можеш да затвориш,
а ключа от него във земята да заровиш...

Обречен си да бъдеш мой вовеки,
обречен като Капулети на Монтеки...
Изтръгна моето сърце отдавна,
а аз на теб останах вярна...

Последно пърхане с крилете,
последно сриване в нозете...
Разпръсна черната, студена пепелта,
пепелта останала от огъня на любовта...