Нима си сляп и глух за моите молитви...
Нима си заклещен в малкия си свят...
А преди обичаше да чуваш моя смях..
Да виждаш щастието в очите ми..
След края на декември,
всичко промени се,
просто си отиде...
Нима си глух за моя вик...
Нима си сляп за моите сълзи...
Не виждаш ли зимата в очите ми...
Още живея там...
Ослепя за моите очи...
Оглуша за моите думи...
Безчувствен си към моето докосване...
А преди усещах пожара във вените ти...
След като срещна нея ...
Всичко промени се...
Просто си отиде...
Без да кажеш дума,
просто се обърна...
Без целувка за последно,
просто се обърна...
Остави любовта и сърцето ми да те чакат...
Остави очите ми да плачат...
Остави ме просто така...
сякаш всичко бе една шега...
CaTwOMaN
21 Май 2006 г.
