Красавица за хората - и толкова.
Нима?
Нима е красотата просто
лик с усмивка на жена?
Красавица - и толкова.
За хората.
А бе тя много, много повече!
Това момиче имаше душа.
С нея тя виждаше и чувстваше.
Черен ангел в бяла светлина,
с дълги бляскави коси разпуснати.
Стоеше тя на пътя прашен,
с ръце протегнати, болезнено зовящи.
И плачеше, не спираше, една робиня...
И знаеше, че пак ще се усмихне
едва когато някой я подмине.
***
А след това чак да се обърне,
почувствал святата й, искрена молба,
към нея с бавни стъпки да се върне,
да докосне нежно крехката душа.
Само той ще разбере докрай съдбата й.
Само той ще стопли жадния й зов.
И единствен, само той ще я накара
да спре да проси истинска любов.
Защото Той ще бъде вече там!...
Jane
06 Септ 2006 г.
