Усмивката... съвършената маска...
Може би всички имаме от нея?
Всички я носим, когато ни потрябва просто я изкарваме...
Слагаме я и всички сме доволни...
Но в това ли се изразя щастието? Да заблуждаваме останалите?
Да заблуждаваме себе си?
Да слагаме маските си и да играем в цирка наречен живот?
Това ли е смисъла и целта на живота?
В това ли се изразява честността?
Но... когато се изморим да носим тази маска?
Или я изгубим, в лъжите в които сме потънали?
Тогава?
Как ще сме весели и усмихнати?
Откъде ще си купим нова?
Нима някаде се продава?
Нима можем да си купим усмивка?
защо трябва да носим тези маски?
Защо трябва да се усмихваме когато ни се плаче?
Хах, или просто трябва да носим маските си..
да играем в пиесата...
Да си казваме репликите...
да се примирим с това...
Но една е пиесата... къса, толкова къса, че не усещаме кога е минал нашият ред...
Не усещаме кога сме си сложили маските... изиграли ролите...и вече сме ненужни..
Вече друг ще ирае нашите роли, друг ще слага нашите маски...
Друг ще кара хората да се усмихват... друг ще бъде клоунът в цирка...

kric
07 Яну 2006 г.

Коментари: 2
teen_kote #1, 08 Яну 2006 г.
biva si go tova
kric #2, 11 Яну 2006 г.