Ще дойде ден, ще минат два,
съдбата пак ще отреди пътя на нашите дела,
но надали делим една съдба,
ще дойде ден и ще останеш ти сама!
И макари тъжно да звучи,
далече ще сме аз и ти,
далече ще са нашите сърца,
и лекичко ще тлее огънят на любовта!
Не ме забравяй, не казвай сбогом,
ще се срещнем пак, повярвай,
аз все така ще те обичам,
това е моята съдба!
И след време на пътечка стара,
някъде из горската дъбрава,
две съдби ще се сплетат
и нашите сърца отново съберат.
И всичко що се случва,
дело ще е то на съдбата стара,
а времето ще литне неусетно,
и всичко ще остане мимолетно.
И тогава пак ще видя твоята усмивка,
пак ще плувам в твоите очи.
пак ще те прегръщам, мила,
и ще галя твоите коси!
Perto
05 Окт 2007 г.
Коментари: 1
DIGHeaD #1, 05 Окт 2007 г.
важно е желанието 
