Когато вечерта се спуска над града,
в безопасност се чувства моята душа...
Макар и странно да звуча...обожавам нощта!
Тъмна и неизвестна, красива, потънала в мъгла,
на странни мисли ме отвежда тази необятна тъма,
толкова спокойна и красива,
толкова тиха и толкова дива...
колко много тайни крие тя...
и колко много значи тя за мен в света!
Единственото мое спасение...мое безумно увлечение...!
Толкова прекрасна и същевременно толкова опасна,
но само ако не я познаваш и на тъпите си страхове се отдаваш!
Колко нощи бродех по улиците сама?
Колко нощи гледах светлата луна
и ми се искаше някой просто да ми подаде ръка,
защо вечно трябваше да съм сама?
Но макар и така да си стоя...
знам все пак, че с мен е тя...
моята приятелка добра...а именно нощта...
Винаги е готова да е с мен...винаги, докато започне новият ден...
който ще бъде също така огорчен и само от болка изграден...
Mimeto_metal
23 Авг 2005 г.