Тихо през нощната тъма
пристъпва дете едно,
луната му прави път сама,
но бленува то за топлина, легло.

Призрачно шумят борове, ели,
вятърът ледено и пронизващо вее,
скоро ще изчезнат всичките следи
и никой тъжна песен няма да запее.

И ето всичко е към края свой,
изгасна поредната самотна искра,
и ето отново наоколо е пълен покой,
да, приятелю, животът е коварна игра.

forsaken
13 Фев 2008 г.