Видях те случайно, пак нещо в мен затрептя,
както тогава преди да се разделим с любовта.
Ти замина и остави ме сама, без смисъл в моята дуща.
За бога, защо зърнах познатите очи, в които някога светеха две сребърни звезди.
За бога, защо видях таз усмивка, с която нощем заспивах и денем се будех.
Ти мина покрай мен и ми каза "Здравей" и гласът познат в ушите забумча,
краката ми се подкосоха и бликнаха исрящите сълзи.
Сърцето лудо започна да тупти, а ти стоеше и ме гледаше със зелетите си очи.
Все същия - нежен, мин, свестен като слънце, огряващ моята душа.
Погледнах в дълбоките очи и видях, че ти не си ме забравил, нали?
Demira
07 Апр 2005 г.
Коментари: 3
veet #1, 08 Апр 2005 г.
Страхотно е!Браво Demira!!!
bubi #2, 12 Апр 2005 г.
готино е само да си го поредактираш следващия път
kateto #3, 14 Апр 2005 г.
Mnogo e gotino prosto e jestoko!Ubiistveno v dobria smisal de! 
