Любовта ми в него искрена бе,
от дъното на душата ми взе,
сърцето от гърдите ми отне...
Всяка дума ме влудяваше,
всяка мисъл ме омайваше,
а той с лопата изриваше,
и тъга върху мене сипеше...
Ангелски думи над нас в небето,
чуват се техни песни в морето,
щуреца също тъжен в полето,
моята скръб се чу от сърцето...
Оказа се, че любовта,
лъжа била е в пепелта,
в душата хаоса на нежността,
изчезва безмълвно в тъмната мъгла...
Ключа за сърцето си взех,
от любовта малко си отнех,
ала дали така и не повех,
и армията на дявола не превзех...?
Сега обичаш ме ти,
поглеждаш в моите очи,
а аз затварям за теб врати,
ала знам че за теб сърцето ми тупти...
Наказана от ангела господен съм,
посещаваш ме във всеки мой сън,
искам да чуя пак любовният звън,
да ми бъде от теб дар подарен...
Грешница съм аз на този свят,
сляпа останала на тихия бряг,
ще бъда винаги от тебе в бяг,
защото от грешката остана само страх...!!!
Harpie`Lady
07 Яну 2006 г.












