И отново пада нощта,
звездите блестят по небето,
една самотна душа,
ме гледа право в сърцето.
И ето, изгрява луната,
осветява красиво лице
и едно момиче говори с тишината,
а сълзите се забиват в нейното сърце.
Литва светулка в мрака,
показва пътя в нощта.
Сълзите спират да разказват
тъжната история на любовта.
Тя се усмихва и поема
пътя надолу, но не в пропастта,
а онази тясна пътека,
осветена от малка душа.
И върви ли върви в мрака,
и губи се и пак се намира,
и чувства, че не може да чака,
че пътя напред не трябва да спира.
verji_
26 Юни 2008 г.
Коментари: 4
DIGHeaD #1, 26 Юни 2008 г.
баш сърцето щи е гледала тая душа 
аз друго бих гледал 
аз друго бих гледал
verji_ #2, 26 Юни 2008 г.
една самотна душа= лир.героиня=моми4ето от стихотворението,т.е тя все едно се гледас от страни....
DIGHeaD #3, 26 Юни 2008 г.
божкее ти ако тръгнеш на всеки да обясняваш кво си имала впредвид отиди се невидя...нали идеята е да се разбере при самото четене..и аз мисля че го разбрах, представата ти за мен е мноо глупава..хахах аз съм умно дите ндей така...
verji_ #4, 26 Юни 2008 г.
айде от уважение ще ти повярвам (да не ти разбивам илюзий те 
