Изгоних моя ангел...
Изгоних моята любов..
Изгоних моето щастие...
Ще те обичам завинаги, моя любов...
Дори смъртта не ще може да ме победи..
Аз винаги ще те обичам моя любов...
Завинаги ще сме аз и ти в съня ми..
ще плача тихо насън...
студени устни недокоснати от теб...
ще плача тихо в своя гроб...
ще чакам... ще те чакам...
преплетени перли има в косите ми..
блестят сълзите ми като звезди...
лицето ми сковано е в лед...
скръстени нежно ръцете ми...
неподвижни са очите ми...
сърцето ми умира...
душата ми и тя си отива...
но любовта остава тук...
прости ми, че не успях...
прости ми, че твоя бях...
твоя дори и след смърта...
CaTwOMaN
11 Авг 2005 г.
Коментари: 1
black_lady #1, 11 Авг 2005 г.
господи, това е невероятно! понякога болката и красотата, смъртта и любовта се преплитат по един необикновен начин, който ни кара да се замислим за много неща от живота... прекрасно си го написала, Васи! 
