Потъвате в тъга,
забравени от света
все едно не сте част от ничии сърца.
Копнеете за незабележими
и ужасно незначими неща,
които другите пренебрегват с лека ръка
просто защото ги притежават,
но не оценяват богатството,
което те им дават.
Съжалението в чуждите очи,
от което много боли-
никои от него не се нуждае,
не го желае,
но само то се получава,
защото лесно се дава,
но щастие не дарява,
а напротив само наранява.
... и всички са толкова "мили",
а вие сте погребани живи в спомени
и копнежи с едно едничко желание-
здраве да има вашето съществувание.
Все с това започва деня
и завършва вечерта,
но защо я няма справедливостта-
въпросът неведнъж се задава,
но отговор не получава
и утеха никои от вас няма.
Думите,
които често чуваш:
да приемеш новото положение,
спирайки да се терзаеш,
за миналото красиво да мечтаеш-не можеш,
защото за теб това означава
да се примириш,
че съдбата те е ощетила, победила,
а помощ никъде не се е открила.
Със сълзи на очи
и болка в мойте гърди
трябва да призная,
че аз съм част от хората с тази съдба,
описана в редовете досега...
tanq_rs
18 Мар 2009 г.
