Да те търся и намирам,
да виждам в себе си тъга,
по бляна замечтан по тебе,
да избягам аз сега.
И какво че страдам пред листа бял,
че пиша думи празни и непразни,
стоя с химикалката в ръка и
търся любовта.
Любовта ти-бяла лястовица в нощта.
Идва и си отива тя.
Мъката, мъката тя остава,
като неизцерена рана в забрава.
Забрава, ах, сладка дума си за мен
... да те търся аз не мога,
не мога и не ща
... няма да се лутам,
из своята душа.
Мисля, че ще те обичам, че ще бъда винаги с теб.
Мисля, че ще мога да съм ти опора,
в залеза и изгрева с теб.
Не отричам, че ще бъде трудно, че
няма да заплача в някой късен час.
Че ще искам да си тръгна и с тебе
болката да изтръгна.
Обичам те, не отричам, но и се заричам,
че тебе винаги ще търся в безкрая!
gospojica_f
07 Септ 2006 г.
