Eдна загубена любов

Тя беше едно обикновено момиче в гимназията на малкия града, а той - една година по-голям, в същото училище. Един ден те се срещнаха и в сърцата им нещо се промени... Те се влюбиха от пръв поглед, но не казаха на никого... бяха просто добри познати, виждаха се често, но само това, нищо повече... Съвсем случайно се намериха в скайп и тогава започна всичко...
- Здравей! - каза й той и тя му отвърна.
Говориха си с часове и то на всякакви теми... закачки, тъжни, свързани с у-ще, за всичко.
- Аз отивам да хапна, да се къпя или нещо друго, което трябваше да свърши - казваше той и след 5 минути се връщаше, а тя го питаше:
- Какво стана, много бързо се върна?
- Да много съм бърз, изгарях от желание да си говоря с теб, затова...

Това я караше да се чувства специална... досега момче не беше изпитвало чувства към нея, беше първият, в когото тя се влюбила истински.

И така, когато един от двамата имаше някаква задача, не беше в града или нещо друго, следваха съобщения безспир: "Как си, мило? Как си, какво правиш? Обичам те! Липсваш ми!" Това беше всеки път, главно от негова страна, но не защото тя не го обичаше също толкова, колкото той нея, просто тя не беше свикнала да й говорят така, както и тя на някого, не знаеше какво е чувствата й да бъдат взаимни. Те се виждаха често... прегръдки, целувки, мили думи - доказателства на любовта им... Това продължи 5 месеца. Но след това започна кошмарът...
Тя усещаше хладното му отношение и търсеше вината в себе си... Един ден го попита:
- Какво има, защо се държиш така..?!
- Как..?!
- Странно... имам чувството, че ми се сърдиш за нещо. Кажи, какво има?!!
- Не знам, сложно е...
- Нищо в живота не е просто! Кажи ми!!
- Ами... аз... такова... срещнах друго момиче...

Очите й се напълниха със сълзи...
- И какво?! Сега обичаш нея... след всичко, което преживяхме заедно?!
- Не знам какво изпитвам... Трябва ми време да помисля...
- Има ли смисъл... аз ще ти дам това време, но моля те, не ме лъжи!!
- Добре... и всеки пое по своя път...
- След сидмица тя разбра истината, той не просто харесваше това момиче, те бяха повече от познати - бяха гаджета...

Неговата лъжа я нарани жестоко... Тя беше много ядосана и по принцип мекият й характер стана неузнаваем...

- Край... М*йната ти... всичко разбрах, не трябваше да ме лъжеш и да ме караш да страдам... Да ми го беше казал още в началото!!! Не искам да те виждам!!

Тя не мислеше това, което му каза в онзи слънчев пролетен ден, просто беше много наранена. Не беше единствената, на която принадлежеше сърцето му... И отново по скайп тя го попита:
- И сега какво! Няма да се погледнем повече ли?!
А той отвърна:
- Както решиш. Ако можем да останем приятели, все пак толкова време всичко си споделяхме...
- Добре, нека бъде така...

Една нейна приятелка, която беше и съученичка на В...рй беше споделила, че това м-у него и новата му "изгора" не е нищо сериозно. Сега тя не знаеше какво да прави. Да се надява или не... Всички й казваха, че няма смисъл да се бори за него, защото той не го заслужава, но дали е така?!

Сякаш някакъв камък бе заседнал в гърдите й. Tя го обичаше, но той нямаше да се промени, ще си остане такъв, какъвто е бил преди да се срещнат - безотговорен, женкар, използвач... Това беше краят на тяхната история... Сега тя гледа напред! Преодоля случилото се и се чувства добре!