Фенка

Аманда беше красиво 16 годишно момиче. Живееше щастливо със семейството и приятелите си в Америка. Животът беше добър към нея, училището й вървеше... беше добро момиче. Имаше само един проблем - беше лудо влюбена в Лий Райън от Блу. Това подлудяваше приятелите и семейството й, защото тя беше негова луда фенка-постоянно говореше колко мил и очарователен е, имаше над 300 негови снимки, слушаше песните на Блу по цял ден, дори си беше ушила тениска подобна на тази на Лий от клипа към любимата й песен.

Инaче Аманда не беше лишена от вниманието на момчетата. Много от тях си падаха по нея, но тя въобще не ги забелязваше. Най-добрата й прителка - Кейт, смяташе, че звездите не са това, за което се представят. Постоянно го повтаряше на Аманда, но тя въобще не я слушаше. Казваше й:
-Не и Лий. Той не е като другите. Той е романтичен, нежен и... истински.
Кейт само правеше отегчена физиономия, махваше с ръка и оставяше приятелката си весело да бъбри за хилядите добри качества на певеца.

През лятото групата тръгна на турне, като щеше да посети и градът на Аманда. Тя просто се побърка. Купи си нови дрехи, направи си прическа и се реши да отиде. Денят щеше да е 20 юни, а часът 19:00. Аманда и Кейт отидоха още в четири и си взеха билети. Чакането погубваше младото момиче. Искаше по-бързо да види обожаваното момче. И най-накрая, когато всички билети бяха продадени и залата беше пълна с крещящи фенове, светлините угаснаха и групата се появи на сцената. Нашата героиня естествено беше на първите редове и крещеше. Беше изпаднала в нещо като унес. Гледаше пред себе си и виждаше само Лий. Очите й трескаво го следяха по сцената, а любовта й към този непознат, който така беше грабнал сърцето й, растеше все повече и повече. Струваше й се, че сцената се приближава и, че Лий я докосва и целува. Тя отново се размечта, загледана в прекрасното лице на певеца...

Концертът мина неусетно и всички се отправиха към мястото, където щяха да се дават автографите. Кейт и Аманда се блъскаха с всички сили и най-накрая се добраха до Лий, който пъхна в ръцете им двата така желани подписа. Аманда извика от радост и с трепет успя да хване ръката на Лий. Той обаче рязко я дръпна и й обърна гръб. Кейт и Аманда излязоха от тълпата, а нашата луда фенка само притискаше листчето до сърцето си и викаше:
-Неговите ръце са пипали тази хартийка. Можеш ли да повярваш, Кейт? А сега е мое. Мое, мое, мое!
В Този момент тя видя как Лий минава покрай нея, заедно с двама здравяняци, които го пазеха. Носеше черни очила и голяма шапка, но Аманда веднага го позна и изтича при него с думите:
-Ехооо, Лииий! Искам да ти кажа нещо.
Той спря, свали очилата си, огледа я отгоре до долу и с изпълнен с досада глас я попита:
-И какво е то? Нека позная. Ще ми кажеш, че ме обичаш, че не можеш да живееш без мен... бла-бла-бла. Не ми пука, така че спести си думите. Сега изчезни от пътя ми, защото бързам!
Аманда го гледаше с отворена уста и нищо не можеше да каже. Бавно му направи път и го следи с очи, докато той не се скри в лъскав, черен мерцедес. Стори й се, че той не искаше да каже тези лоши думи. Почувства, че те бяха като че ли предварително намислени... Но това чувство бързо се измести от нахлулите в душата й болка и срам. Тя падна на колене плачейки, а от устата й излизаха само две думи:
-Мразя го! Мразя го!
Аманда се държеше за сърцето и говореше:
-Как можа да ме нарани. Как може да е толкова различен от този в интервютата... А аз толкова много го обичах. Но вече не! Той е минало! Минало! По-добре да ме бе отминал високомерно, отколкото да чуя... това. Ах, как го мразя!
Докато Аманда плачеше, а Кейт я утешавше, прозореца на мерцедеса се отвори и Лий показа лицето си. Кейт повдигна очи, а певецът й намигна, хвърли малко листче на асфалта, черния мерцедес потегли и скоро се изгуби в нощта... Кейт вдигна бележката я прочете:
"Сега се надявам, че твоята приятелка ще води живот на истинска тийнейджърка. Не исках да бъда толкова груб, но е за нейно добро. Тя беше наистина вманиачена... пожелавам й късмет. Сега ти казвам сбогом моя малка съучастнице! Лий"
Кейт се усмихна, пъхна хартийката в джоба си, приближи се да Аманда и прегръщайки я й каза:
-Хайде, мила, не плачи... той не го заслужава...