Любов и още нещо II

...Заминава за Испания?
- Да, станало неочаквано.
- И кога, кога ще се връща?
- След два месеца - очите на Петя се изпълниха със сълзи, а гласът й стана треперещ и неуверен.
- Цели два месеца и ти дори не ме събуди да се сбогувам с него! За бога, той ми е брат!
- Той искаше да ми го каже, колкото се може по-бързо. Беше му...много, много тежко - тя се разплака неудържимо и се зави през глава.
- Излизам. За толкова години не се научи - Ивайло каза това тихо и през зъби, но ридаещата Петя го чу. Тя положи лице на възглавницата си и изкрещя.

На другия ден беше на закуска при майка си.
- Е,как върви работата на Ивайло - възрастната жена каза това с неумело прикрито от тихия й глас любопитство - Чух, че не е получил повишение, а брат му заминава за Испания. Вече си достатъчно умна да избираш правилното за теб.
- Мамо, Мартин ще озеленява паркове. Слез на земята. Аааз тръгвам.

Петя вървеше бързо и дори събори един разносвач на цветя. Когато се прибра реши да разгледа старите албуми, за да й олекне. Въпреки това при вида на Ивайло тя се ядоса още повече. В този момент телефона иззвъня.
- Ало!
- Ало, Петя?
- Да, аз съм. Марти?- изведнъж лицето й засия.
- Не. Аз съм Ивайло.
- О!
- Слушай какво, съжалявам за снощи. Видях Марто и си поговорихме. Разделихме се подобаващо и вече не ти се сърдя. Искаш ли да заминем някъде за една седмица? Какво стана с онази почивка на Албена, която планувахме?
- Нищо. Трябва да сме там в събота. Засега чао! Ще си глася багажа.

Петя не беше много ентусиазирана, но смяташе, че няколко дена на море ще премахнат напреженито, а може и да поразпалят стастта между нея и Ивайло.
- Пристигнахме. Уау - мъжката половина от двойката беше облечена в пъстра риза с хавайски мотиви. От друга страна женската половина гледаше леко засрамена гаджето си, което започна да граби от безплатните бонбони на рецепцията.
- Искаш ли бонбон?
- Не. Изморена съм отивам да си легна.
- Аз пък отивам на плаж, без значение със или без теб.

Петя разтовари багажа и се зае да подрежда дрехите. Още не си беше събула обувките, когато с все сила се тръшна на мекото легло. Хиляди мисли се въртяха из главата й - защо Ивайло е такова бебе? Защо никога за нищо не й помага? Защо не остана с нея в хотелската стая? Коя ли силиконова звезда оглежда сега? Кой беше причината да са още заедно? Защо толкова й липсва Марто? И кой от двамата братя е по-добър? Тя рязко стана. Беше събрала две и две. Върна своята част от багажа в сака си, проведе телефонен разговор с летището и се отправи натоварена към централния плаж.
- О,котенце! Ще се присъединиш ли към нас със Силвия? Защо не си с бански?
- Коя по дяволите е тази Силвия?
- Само едно момиче, което спасих от удавяне.
- Не, нямам такова намерение. Половината ни пари са на нощното шкафче. Аз заминавам за Испания.
- И при кого ще отседнеш. Дори не знаеш испански.
- Да, но Марти знае. Сбогом!
- Сбогом? Късаме ли?
- Чакай да помисля... ДА!

В очите на Петя гореше буен огън и решителност. Тя не знаеше дали Мартин ще я приеме и дали няма да я изхвърли щом разбере, че е напуснала скъпия му брат. Това нямаше значение за нея. Вече беше свободна и независима и можеше да прави каквото си иска. В самолета най-накрая успя да се отпусне и се унесе в сладки мечти за нея и Марти - как ще стоят на плажа и ще пият коктейли, как ще посрещат изгрева и ще изпращат залеза. Когато самолетът кацна на летището в Мадрид, Петя осъзна, че дори не знае къде да търси възлюбения си. Не беше особено обезпокоена от този факт, защото вярваше, че ако на двама души им е писано, те ще се съберат независимо от всичко. Тя се лута около половин час без резултат. Тогава реши да си почине. Отправи се към музея на "Реал Мадрид". Не беше много запозната с Испанските нрави и реши, че безнаказано може да си направи няколко снимки с окачените фланелки на отбора. В момента, в който насочи апарата, изскочи човек в униформа и започна да й крещи. Той грабна фотоапарата и понечи да го отвори, за да освети снимките. Тогава от един коридор се появи Мартин, който едва ли не спринтираше. Той каза на испански :
- Моля ви върнете апарата на жената. Тя не е запозната с тукашните правила. Явно е туристка.

Героят на деня взе апарата и се запъти към Петя.
- Здравей, какво правиш тук?
- Дойдох при теб - тя понечи да го целуне, но той я спря.
- Ами брат ми.
- Той спасява момичета в Албена.

Устните им се сляха в целувка чакана цяла вечност. Всички посетители започнаха бурно да ги аплодират, а двамата се отправиха към дома на Марто. Влюбените прекараха в Испания не два, а три месеца. После се върнаха в България, където вдигнаха двойна сватба с Ивайло и Силвия от плажа. Край!