Беше прохладна октомврийска вечер. Мартин взе раницата си и се запъти към вкъщи.
- Опа! – стъписа се Марти. Той бе забравил за срещата с баща си.
Родителите му се развеждаха и сега баща му не живееше с тях. Мартин взе GSM-а си и говори със своя родител. Долови болката в гласа на баща си и се опита да се извини:
- Татко, тренирах с момчетата и се увлякох. Съжалявам! – промълви виновно той, но знаеше добре, че това няма да заличи грешката му. Тогава се огледа, вдигна ръка, за да спре едно Taxi. След около 10 минути беше в дома на баба си, майка на неговия баща. Но той така и не се появи. Тогава тъжното момче му написа бележка, за да се извини още един път.
По пътя за вкъщи Мартин размишляваше за положението на разпадащото му се семейство, за бившата си приятелка, която го бе изоставила преди месец. За финансовото си положение, което никак не беше цветущо. Като че ли само за миг животът му се беше преобърнал и сега не знаеше кой всъщност е самият той.

С дълбока въздишка затвори очи и тръшна глава – като че ли искаше да се отърве от лошите си мисли.
Тогава се сети за Добромир – най-добрият му приятел и за останалите момчета, с които играеше брейк. Сега само те му помагаха да се разведри и да забрави за проблемите си поне за час-два.
- Ей, Мартине, ти ли си?
Марти като че ли се стресна от този весел, звъннлив глас.
Завъртя се надясно и от пейката, която се намираше на 2 метра от него се изправи едно симпатично, усмихнато момиче с книга в ръка.
- Познаваме ли се? – попита учудено Мартин.
- Ами...- каза малко срамежливо непознатата. – Преди няколко дни си чатихме, бях с nick RazZle-DaZzle. Не знам дали се сещаш...
По лицето на Мартин се появи лека руменина.
- Извинявай, но в момента не мога да се сетя. Чатя с много хора и ... – Мартин спря, досети се, че може да засегне момичето. Тъкмо да продължи, но тя го прекъсна.
- Няма нищо, не се тревожи. С всеки е така. – усмивката на лицето и стана още по-широка. – Казвам се Венета. Ти ми прати снимка и затова те познах. А и учим в една гимназия. Само че съм една година по-малка от теб,в 11-ти “б” клас съм. – Вени усети, че много се разприказва и се смути.
Мартин я гледаше и не можеше да се начуди на сладката и усмивка.
- Ти май се беше замислил, а аз те прекъснах. – каза закачливо тя.
- Не, няма проблем. – отвърна някак угрижено и тъжно той сякаш отново се върна в мрачния си свят, който сега терзаеше цялото му същество. – Е, Венета, радвам се, че се запознахме, но трябва да тръгвам...
Вени проследни с поглед новия си познат и после отново седна на пейката. “Явно няма положителна промяна в живота му” – помисли си тя. Направи опит да продължи четенето на книгата си, но сега в мислите и беше Мартин. В интерес на истината... той беше в мислите и вече близо година. Наскоро тя се бе усмелила да почати с него и в един от малкото им разговори той й сподели част от болката си. Венета знаеше за раздялата на Марти и приятелката му, но въпреки силните чувства, които изпитваше към него не можеше да се радва напълно на факта, че той отново е свободен, защото виждаше, че не му е никак лесно.Изминаха няколко седмици и през това време всичко, което се случи между Мартин и Венета бяха няколко поздрава и въпроси от рода на : “Как си?” и “Как я караш?”.

Една съботна вечер след обичайната тренировка по брейк Марти се отби в интертен-клубчето, което посещаваше винаги, за да убие малко време. Но този път имаше и друга причина – надяваше се да поговори с чаровното момиче, за което не успя да си спомни първия път, когато се срещнаха. Или по-точно – когато я забеляза, разбира се, защото тя го без заговорила. Влезе в mIRC, потърси във всички канали, в които влизаше, но не намери този nick, който търсеше. Заигра се на някаква игра и след около час се прибра.На вратата го посрещна майка му, доволна, че предната вечер бе получила така желания развод с неговия баща. Готвеше се да излиза с новият си приятел, който очевидно беше причината за случилото се между двамата родители.
Мартин присви устни в престорена усмивка, за да не огорчи майка си и се прибра в своята стая. Взе душ, пусна си музка и се отпусна на леглото, сякаш нещо му тежеше непоносимо много.Само след няколко минути се унесе в сладка дрямка. Три часа по-късно се събуди и вече не можа да заспи. Черните мисли отново нахлуха в съзнанието му и за да се спаси от тях той отново реши да отиде до интернет-клуба, който се намираше в съседния блок.На път за там срещна Добромир и Ники – друг негов приятел.
- Охо, мой човек – промърмори малко сърдито Добо. – Къде така? Защо не дойде на дискотека?
- Бях заспал без да се усетя – отговори машинално Мартин. Размени още няколко думи с 2-те момчета и отново се насочи натам,за където беше тръгнал.Когато влезе в чата остана приятно изненадан, защото в един от каналите видя RazZle-DaZzle.
- Ти не спиш ли?  - включи се светкавично той на Вени.
- Здрасти, Марти! Нещо не ме хваща сън... – беше отговора на Венета.

В следващите 2 часа те двамата не спряха да щракат по клавиатурата – тя вкъщи, а той в този клуб и разговора им беше толкова интересен и приятен сякаш седяха един срещу друг.
Говориха за живота, за любовта, за училище, за музика и за какво ли още не. В един момент Мартин се досети как преди известно време си бе говорил с едно момиче, което успя да го предразположи по някакъв начин, за да разкаже той за себе си... Това беше тя. Венета. Но той просто беше забравил nick-а й. Не се реши да сподели тези свои мисли с Вени, защото реши, че ще прозвучат като глупаво закъсняло оправдание. Разговорът между тях двамата завърши с уговорка за среща в понеделник след училище.


Неделя Марти прекара с баща си. Те двамата имаха силна и здрава връзка. За баща си Мартин беше идеалният син. Споделяха си всичко, говореха за всичко, забавляваха се по мъжки. А отношенията на Мартин с майка му не бяха такива... За това той приемаше толкова тежко факта, че родителите му се разделят завинаги. Още повече го болеше заради това, че майка му държеше на всяка цена той да остане да живее при нея, макар да беше навършил 18 години и да можеше сам да избира без никакъв проблем.

Най-сетне свършиха учебните часове. На Вени й се сториха като цяла вечност. И как иначе – нали имаше среща с момчето, което харесваше от година.
С развълнувано сърце тя измина всички стълби от 3-ия етаж до партера, после с бавни, малки крачки се запъти към задния двор на гимназията. Там, на една от пейките видя своя възлюбен и тя усети как през цялото и тяло премина една толкова позната и жадувана тръпка. Но Вени бързо се увладя ( както бе правила много пъти ) и ускори ходенето си, когато чу неговия глас:
- Хаиде, Вени, искам да ти покажа нещо.

Двамата прекараха целия следобед заедно в парка на любимото място на Мартин. Отново говориха за какво ли не, но този път очи в очи. Марто не успя да се отпусне и да сподели всичките си тревоги. Не бе свикнал да разкрива душата си дори и пред най-добрия си приятел. А и той усещаше някакво напрежение в събеседничката си, макар тя да беше много лъчезарна и общителна.
Привечер Мартин я изпрати до дома й и после отново посети баща си. Остана да спи в дома на любимата си баба. На следващия ден дори реши да не ходи на училище, за да остане по-дълго с баща си, защото след два дни той щеше да заминава по работа и нямаше да го има 2 седмици.

Венета беше много разочарована, защото не го видя в нито едно от междучасията. Потърси го по телефона, но разбра, че той не е спал в тях предната нощ.“Ами, ако се е сдобрил с приятелката си? Да... сигурно е прекарал нощта с нея...” Подобни предположения измъчваха душата й до следващата сутрин, когато видя Мартин с част от компанията му в двора на училището им.
- Ей,Вени, ела да те запозная с приятелите си. – извика той и в нейното сърце проблясна искра. Малко по-късно разбра, че той изобщо не се е виждал с бившото си гадже. Значи нямаше причина за тревога. След това запознанство тя стана неразделна част от компанията на нейния любим.

Така през следващите два месеца Вени се превърна в най-добрата приятелка на Мартин. Тя беше най-доверения му човек, станаха много близки и любовта и се засили още повече. Само че ... чувствата започнаха да й тежат, да се измъчва, дори се опитваше да го изгябва.
- Миличка, ще дойдеш ли довечера да гледаш състезанието ни по брейк? – попита една сутрин Марти.
- Ами...не знам... Довечера може да ходим с нашите на гости у едни роднини. Но, ще се опитам... – чудеше се какво да измисли тя.
Венета забеляза недоволство от негова страна и се почувства още по-зле, но се притесняваше, че вече не може да крие любовта си. А Мартин с нищо не показваше, че споделя чувствата й. За това Вени се страхуваше да не го загуби като приятел.
“Какво ли ще стане, ако забележи другите ми, скрити чувства ? ... “
Но въпреки всичките си тревоги отиде да подкрепи момчето, което обичаше повече от всичко и останалите си нови приятели. След състезанието цялата компания реши да се почерпи в една пицария и през цялото време Венета беше някак различна, замислена, дори тъжна. Реши да се одели.
- Ще изляза да подишам чист въздух.
- Вени, какво ти е? – питаше Мартин като стана и тръгна след нея. – Има ли нещо, за което искаш да поговорим?
- Не, всичко е наред. – отвърна спокойно, даже безразлично тя.
- Не можеш да ме излъжеш. Кажи какво има.
- Наистина няма...
Тя не успя да довърши изречението си, защото Мартин сля устните си с нейните в кратка, но нежна целувка.
- Гисподи, какво правя?! – дръпна се рязко той и не смееше да погледне Венета в очите. – Извинявай ! Аз... Беше...беше моментно....Импулс. Съжалявам. Няма да се повтори.
Той си тръгна преди да получи какъвто и да било отговор. А дори не подозираше, че тази целувка бе най-щастливият миг в живота й до този момент...

WiLl-0-ThE-WiSp
11 Авг 2005 г.

1047 прочитания
Коментари: 16
CaTwOMaN #1, 12 Авг 2005 г.
ааа страшно е,много ми харесва...
black_lady #2, 12 Авг 2005 г.
и на мен много ми хареса страхотно е
krava_i_polovina #3, 12 Авг 2005 г.
super si go napisala koga 6te vidim prodaljenieto????
tedity #4, 12 Авг 2005 г.
mn e hubaff
WiLl-0-ThE-WiSp #5, 12 Авг 2005 г.
Много ви благодаря за мненията А...продължението го изпратих,тъй че в най-скоро време ще можете да го прочетете
tedity #6, 12 Авг 2005 г.
pink_angel #7, 12 Авг 2005 г.
mn e hubavo,o4akvam 2 -ra 4ast.ima mn takiva slu4ai-nai dobri priqteli i stavat ne6to pove4e~
tedity #8, 12 Авг 2005 г.
hahah kazano tochno na mqsto
cornelkaa #9, 12 Авг 2005 г.
tova e to4no kato pri men po4nahme da si 4atim a az go haresvah ot mnogo vreme posle si izlizahme i edin den ... mu priznah kakvo izpitvam ... iiiii toi kaza 4e izpitva su6toto kum men i az v momenta umiram ot 6tastie
pink_angel #10, 12 Авг 2005 г.
CORNELKAA PO6TATA TIE PREPALNENA IZTRII SI PISMATA ZA6TOTO INA4E NE MOJE6 DA POLU4AVA6!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !
pink_angel #11, 12 Авг 2005 г.
CORNELKAA IZTRII SI PISMATA OT PO6TATA ZA6TOTO TI E PREPALNENA I NE MOGA DA TI PRA6TAM PISMA!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!
cornelkaa #12, 12 Авг 2005 г.
ей сегичка
romanti4ka #13, 12 Авг 2005 г.
aaaaaaaaaa WiLI-0-ThE-WiSp.... neveroqtno e !!! taka me zavladq.... ei sega 6et pro4eta 2-ra 4ast.... i 6te napi6a po-podrobno za6toto nqmam turpenie
crazy_teen4e #14, 13 Авг 2005 г.
mnogo hybavo,no mnogo dylgi4ko ne6to.e ne 4e ne obi4am podrobnostite
Ангелушка #15, 11 Окт 2007 г.
Наистина е много хубаво!Поздравления!
Ангелушка #16, 11 Окт 2007 г.
Наистина е много хубаво!Поздравления!