Сълзи на лунна светлина

Беше ден, който предвещаваше, че ще се случи нещо лошо. Ден, който те предупреждаваше да не излизаш навън, да стоиш далеч от опастностите. Ден, в който ти се приискваше да се завиеш презглава с мекото одеало, и досущ като малко дете да си представиш, че си далеч от злото, защитен в своето приказно царство.
Но аз бях навън и сърцето ми се свиваше от предстоящата болка, като на обвинения, чакащ да чуе присъдата си. Каква беше моята ли? Да разбера, че в битката за любовта ти, аз съм победена, преди още да съм влязла в схватка. Ти обичаше друга. Друга, която те използваше, а ти тичаше подир нея, също както аз тичах подир теб.
На хиляди парченца се разби сърцето ми. На толкова много, че още щях да ги търся, ако приятелите ми не бяха ми помогнали да ги събера наново.
Денят отиваше към своя край, а аз с мъка преглъщах сълзите си и чаках да се прибера у дома и да дам воля на чувствата си. Усещах как живите си шепнат по между си "обича го, а той нея не, обича го... ", дори не си правеха труда да скрият втренчените си погледи. И тогава мина ти-красив и мистериозен както преди, със същите тези тъмни, благородни и нежни очи, които не ми даваха покой дори и в съня ми. Спря се и поиска да ми кажеш нещо. Но аз те отминах. Защо трябваше да боли толкова? Защо? Убиваше ме бавно и мъчително дори с присъствието си.
Нощта настъпи. Луната беше скрила мъртвешки бледото си лице зад катранено черните облаци и не искаше да става свидетелка на мъката ми. Споменът за теб ме изгаряше. Ароматът на парфюма ти галеше сетивата ми. Гласът ти звучеше в ушите ми като любима тъжна песен. Усещах те до мен. Хиляди малки ръце изкочиха от дебрите на миналото и ми припомниха всеки твой поглед. При спомена за множеството сладки мигове с теб, по-скъпи и от всичките богатства на земята, те ме стискаха мъчително и ме умоляваха да се върна и да заживея в миналото.
Дълбаех сама в раната, която ти ми беше причинил. Това ми носеше странна тиха болка и удоволетворение. Сълзите се стичаха бавно по лицето ми. Сълзи на отчаяние, унижение и ... любов. Заобичах те още повече, с толкова страст и нежност, колкото може да изпита човек, който е благословен от Бога, и прокълнат от дявола. Не можах да те изхвърля от сърцето си. То ти принадлежеше изцяло.
Излезнах навън и започнах да търся парченцата от него. Защо ли така лекомислено го разби? Не знаеше ли че ти си в него? Луната заплака заедно с мен. Всичко живо потъна в сън. Останахме само аз и тя, да страдаме мълчаливо до утрото.