Спомен

Като гледам вечер морето, осъзнавам колко е красиво. За мене то остана мястото, на което те срещнах, но и това на което те загубих. С какво не бях достатъчно добра за тебе, та нея ти пред мене предпочете. Защо ме накара да седя сама край водата, единствена приятелка да ми бъде луната… аз вече всичко изгубих, нямам теб, значи нямам нищо. Само морето и луната са тези, които ме карат да мисля за теб. Да не мога да те забравя и в сълзи да се удавя. Всяка разбита в пясъка вълна ми напомня как разби и ти моята душа и ме обрече на самота. Ще се опитам да продължа сама… дано някой ден и с теб се случи това…