- Здравей, ти пак мълчиш, а заговориш ли ме, аз мълча... Липсваш ми...
- И ти на мен...
- Тогава, защо да не сме заедно?
- Не може и ти много добре знаеш защо.
- А мойте чувства нямат ли значение?
- Обичам друга и винаги ще я обичам.
- Измъчваш ме.
- А ти мене?
- Не ме ли обичаш поне малко?
- Казах ти вече.
- Тогава какво съм аз за теб?
- Не знам, объркан съм.
- Кажи, че ме обичаш.
- Не мога, това ще се превърне в лъжа. Нали не искаш да те лъжа и да те наранявам повече...
- И все пак ме боли... - две сълзи се търкулнаха по бузите й, идеше й да вика, да крещи, да се моли, но само замълча и очите й се превърнаха в две огромни дупки.
- Знам какво искаш, знам много добре. Искаш да ти кажа, че те обичам, че те желая, че искам да те гушна и че много много те обичам, не мога без теб. Не мога, разбери ме...
- А ти защо не ме разбереш, че не мога да те забравя, не мога без теб! Обичам те!
- Заблуждаваш се. Има друга...
- Пак ми причиняваш болка... Ти ми се подиграваш...
- Аз съм просто честен с теб.
- Мразя те, върви си, махай се от живота ми. Не ми звъни повече. Мразя те...
- Добре. - обърна се той и си тръгна в нощта тъжен и огорчен.
- Мразя теее. - крещеше след него тя, убивайки я любовта й към него.
Изпратено от: semenceto
20 Ное 2007 г.
