Трябва да те намразя

Трябва да те намразя! Господи, трябва, но не мога. Силно да го желая теб ще лъжа. Сълзи да се леят по несигурни неща - няма смисъл, нали?! Ти си този, който върна всичко, без да знаеш за какво става дума дори. Не разбра нищо от миналото съсипано от сълзи и лъжи.Този минал ад не свършваше, но щом се появи с поглед сякаш ме разбра и всичко се оправи. Макар само в мислите ми да е така и в мечтите за връшането на минлото... онзи изгубен свят. Пълен с макар и и малко тъга, но теб те нямаше, както и много други болки... Не разбираш нищо, нали? И по-добре да не знаеш, но как, кажи, да те намразя. Разбрах за теб нещо... но не помогна. Искам да те мразя, но не мога. Трябва, а не искам. Ясно е, че няма да мога, но не едно е сигурно в мига, в който ти си тръгна всичко свърши. И фалшивата усмивка, която крепеше щастието за пред другите изчезна, без теб живота няма смисъл...