Затварям очите си и ето ме на една поляна, лежа в зелената влажна трева, която нежно ме милва...
Тук сме само аз, въздуха, земята, нежната влажност на тревата и синкавия огън, мъждукащ в луната и хилядите звезди обсипали небето...
Аз съм у дома, в най-сигурното убежище-моята душа. Вдишвам въздуха, ухаещ на рози и си мисля... Мисля си, че душата е вечна, че това е моята вечност.... Искам завинаги да остана тук. И това ще се случи, защото душата е в нас и ние сме в нея... А нали душата е моята вечност... Отпускам се в нежните прегръдки на тревата и се оставям нежната лунна светлина да ме гали... Затварям очи, ето че мога да заспя защото знам, че когато се събудя и тази полянка се окаже само сън, ще мога пак да се върна... Просто трябва да заспя и ще се върна в моята вечност-в мен самата...

ganima
08 Окт 2007 г.