X

Болеше ме, но зарових болката в миналото...
Липсваше ми, но го превъзмогнах...
Обичах те, но се опитах да те забравя...
Около мен беше пълно с хора, но аз се чувствах самотна...
чувствах се самотна, защото душата ми беше празна...
душата ми беше празна, защото теб те нямаше..
теб те нямаше, защото те прогоних
прогоних те, защото исках да съм сама...
И когато останах сама, разбрах че смисълът на живота ми е изчезнал...
Търсих го къде ли не, лутах се в тъмни и мрачни улици, но той не се повяваше...
Изведнъж се появи, аз го пренебрегнах... и всичко започна от начало
Болка, сълзи, лутане...
нощем чувах гласа ти, и когато се опитвах да ти отговоря вече бях будна.. единственото, което ми беше останало бяха спомените...
Спомени, които ме крепяха да живея, а всъщност те погубваха съществуването ми, живеех с миналото.. успокоявах се с това, че за миг съм била щастлива, а всъщност бях прекалено нещастна...
Копнеех да чуя гласа ти, а когато чуех всичко в мен се преобръщаше...
Една сутрин се събудих и просто те бях забравила, бях се превърнала в камък, както ти ме наричаше "твоето безчувствено съкровище".. просто спря да ми пука, спрях да се измъчвам, спрях да живея със спомените, спрях да мисля за теб и за нашето минало... чувствата ми бяха живи, но просто се бях абстрахирала от тях, колкото и да ме болеше, колкото и да бях нещастна, колкото и сълзи да бях изплакала.. си казвах, че вече не изпитвам нищо към теб, а дълбоко в себе си беше точно обратното..
Казвам беше... дойде време, в което те забравих...
И една вечер... ти отново се появи...