KoЯn - See You On The Other Side

JONATHAN DAVIS: Вокали
JAMES “MUNKY” SHAFFER: Китара
FIELDY: Бас
DAVID SILVERIA: Барабани

Кариерата на “КоРн” е белязана непрестанно от неща, които те правят за пръв път. И едва ли някой би могъл да има проблем с това. Те предизвикаха истинска революция в тежкия жанр със своята смела и разрушаваща музика, която не се подчинява и не влиза в рамките на каквито и да било категории. Сега, те изстрелват музиката си към нови върхове със SEE YOU ON THE OTHER SIDE, тяхната първа продукция за EMI/Virgin Records (Анимато Мюзик).

Новите песни в албума, между които “Twisted Transistor,” “Politics” и “Love Song” са доказателство за това, че “КоРн” – Джонатан Дейвис, Джеймс “Мънки” Шафър, Фиилди и Дейвид Силвериа – отварят поредната нова страница в своята креативност, която е свързана и с настъпилата бъркотия в групата.

“Събрахме се, с един по-малко и решихме да пробваме други видове продуценти, с които да експериментираме и да видим какъв ще бъде крайния резултат”, споделя Дейвис за напускането на китариста Брайън “Хед” Уелч (поради религиозни причини) и последвалото решения за промени в студиото при създаването на последователя на продуцирания от тях самите албум от 2003 г. Take A Look In The Mirror. “Стигнахме до момента, в който трябваше да се възродим, четиримата от нас… и така, решихме да създадем музика, която да е различна, музика, която да изуми хората. Като група, можем да тръгнем в толкова различни посоки, защо тогава да се ограничаваме?”

Решението е всякакво друго, но не и ограничено, когато “КоРн” (с над 25 милионни продажби от албумите си и с Greatest Hits колекция от 2004 г. зад гърба си) влизат в студиото с противоречив екип продуценти. Единствената постоянна величина в случая е Дейвис. Той ръководи по-голяма част от продуцирането на последния им албум и остава продуцент и в настоящия SEE YOU ON THE OTHER SIDE, с помощта на Дъ Матрикс и Атикъс Рос. “Искахме да експериментираме и да видим какво ще се получи, без да имаме каквато и да било представа за крайния резултат”, споделя Дейвис. “И това проработи – може и да сме загубили важна част от състава си, но с присъединяването на Матрикс и Атикъс се сдобихме с две нови попълнения”.

Резултатът: след техния дебют това е най-революционният албум на “КоРн” - с бодлива, ослепителна музикална ярост, мрачна и неочаквана лирическа откровеност и съсипващи социопатични тенденции. Това е най-доброто, което “КоРн” представляват като музиканти, заредено с убийственото алтер его, което по някакъв начин е било подтискано досега. SEE YOU ON THE OTHER SIDE е повече от еволюция за “КоРн”, той показва развитието на тежката музика като цяло.

“Винаги трябва до има още нещо”, споделя Дейвис. “Много хора правят “тежка” музика и се справят прекрасно с това, но ние винаги сме се опитвали да разширяваме границите и по този начин да се появяваме с нещо ново. Ние въведохме този жанр и сега се опитваме да останем начело. Това не е минималистичен “КоРн” от старата школа, това за нас е естествен прогрес, да разбием стереотипите за пореден път”.

Разбиване на стереотипите със смазващ ефект. Хибриден фънк и лековито, метално трептене се излъчва от откриващото парче “Twisted Transistor,” което преминава в абразивната китарна атака на “Politics,” индустриалното качество на “Throw Me,” и военната прецизност на “Coming Undone.” И въпреки че “Eaten Up Inside” и “Getting Off” не се отклоняват от покоряващата посока, която “КоРн” изоставят при пробуждането си, новите кълнове могат да бъдат открити там. Дейвис отбелязва, че “Love Song” е депресираща песен, която е поднесена много повече в стила на Дейвид Бауи, отколкото този на дет метъл бандата “Баухаус”.

“Когато чуем това, което сме направили и се погледнем с уплашени и объркани чувства, това неизбежно означава, че сме спретнали нещо специално”, казва певецът. “Така разбираме, че сме разбили границите и създаваме нещо ново, то винаги е свързано със страх”. Като страхотна може да бъде определена песента “Seen It All,” която скача от мътното, мрачно и провлачено интро в пречистващи и разтърсващи дълбини. “КоРн” винаги са говорили прямо посредством музиката със своите фенове и новият албум далеч не е изключение от това правило. Оказва се, че за Дейвис останалите продуценти са съвършените хора, които го освобождават от вътрешните му демони.

“Написал съм седем албума, които изразяват собствения ми стил, но аз исках нещо различно този път, дори и текстовете исках да не са като предишните. Искам да кажа нещата по различен начин, ето защо тези разностранни хора около мен, със своите разнообразни гледни точки и уникален талант наистина ми помогнаха много. Винаги съм имал проблем с това да успея да предам това, което искам, защото съм ограничен от фразите и мелодичността на текста, а те ми помогнаха именно с това, без да губим съответния ритъм”. Доказателство е последното парче “Tearjerker” с ембиънт мек аранжимент, което в същото време носи силен емоционален заряд. “То е вдъхновено от негативните моменти, както например когато съм на турне и се скарам с гаджето си и се чувствам отвратително, не мога да правя нищо и не искам да ходя никъде, и съм зверски самотен. Знам, че хората могат да са съпричастни с това – не по същия начин като мен, защото не всички пътуват, но всеки има проблеми в личните си взаимоотношения, или губят любим човек и си задават въпроса: “Ами сега, какво ще правя?”

В по-глобален аспект, “For No One,” напомня за бунта на младостта, но не е ограничена от границите на възрастта. “Да, за бунта на възрастта, но аз се чувствам по този начин и сега”, казва Дейвис. “Хората му слагат етикет “бунт на младостта”, но не смятам, че е задължително с годините да спреш да се чувстваш така. Понякога ми се иска да скоча в колата и да направя някоя простотия… просто заради бунта. Става въпрос най-вече за Америка като цяло – имам проблем с това колко консервативни са щатите. Харесва ми там, но на моменти консерватизмът ме влудява”.

Фронтменът има следното обяснение за ритмичните вокали и оживения, техно ритъм на “Open Up.” “Филди е наистина много фънки на бас китарата в това парче”. Ако някой има проблем с изказа и вдъхновенията на Дейвис, трябва да се обърне към “Hypocrite”: “Тя идва директно от душата ми. Моят негативизъм към организираната религия, и цялото движение като цяло – тези същите глупаци, които ни вземат парите заради Господ. Срещаш ги в стриптииз баровете непрестанно, те са ужасни двуличници”. Естествено, всичко е казано с необходимата доза ирония – и ако на някой му се стори, че хорът в “Hypocrite” звучи като леко изкривена пародия от Бродуей, то това не е случайно. “Историята, която разказвам е до голяма степен бродуейска- харесва ми, израснал съм с това и тези влияния най-накрая излязоха наяве. Причината да започна да се занимавам с рок енд рол е в “Исус Христос – Суперзвезда”. Смешно, нали? Разбира се, когато се появи този мюзикъл - рок опера, всички го заклеймиха като Богохулство”.

Богохулни. Същото се твърдеше и за “КоРн”, но това не ги възпря по пътя към върха. Най-страшното? Изглежда, че стават все по-силни. И ако първото десетилетие “КоРн” откриха нова ера в тежката музика, то сега трябва да се подготвим за следващото, което те стартират с най-неумолимия музикален водовъртеж досега.

Със съдействието на Virginia Records.