Понякога стоя вторачен във земята,
понякога си мисля, че няма Господ в небесата.
Понякога, а дали не беше винаги не зная,
защото и за бъдещето си често, аз нехая.
Животът е... че откъде да знам какво е
на 19 на прага, на развитието си той е.
Една едничка мисъл го буташе напред,
но тя забрави него и остави го сам в плет.
Защо? Въпрос без отговор това е.
Защо? Че дори и Бога май не знае.
Че защо е тоз сезон така потаен
и защо цветът му е така окаян..
Но ето че дойде, краят му най-сетне
и надеждата се върна, сърцето му да трепне.
Разбито то довчера чакаше спасение,
но неразбрано, остана без търпение.
Мисли преобръща в красиви изречения
мечтае си, за безкрайни забавления.
Стига вече болка, обиди и тъга,
стига...и така до края на света!
DIGHeaD
10 Апр 2008 г.
само заглавието нещо не ми се върза,ама ти сигурно знаеш защо си го сложил 
