Искам да отида надалече.
Да мога да се изтръгна от тази земя.
Да усетя поне малко топлина.
А вместо това съм захвърлена от света.
Всеки път част от мен липсва, когато някой си отива.
Кога ще се съберат парчетата отново?
Кога ще мога да не плача вече?
Преди животът ми да изтече.
Да се събудя и да знам, че нищо не липсва.
Да не съм гледана с тези очи, хвърлящи ми съжаление.
nelly_fibi
20 Ное 2007 г.
