И всички виждаха сълзите й,
но за хората тя бе актриса.
Просто кукла, затворена в очите си,
красива, зла, само не и истинска.

Затова не вярваха, затова страняха,
затова за тях тя не бе човек.
Във пламъка й виждаха пожара
и искаха да го превърнат в лед.

А страхът е майката на болката.
Робиня нейна пък е самотата.
Нима чайката усеща вятъра и порива,
щом прекършени и с рани са крилата й?

Пясъкът - това са много песъчинки.
И ти, и тя сте просто част от тях.
Не бе тя кукла, актриса и прашинка,
а човека, който само аз видях...

Jane
05 Септ 2006 г.