Изтърка ли се вече лентата на филма ни красив?
Уж обещахме си края за никого да не е горчив...
Тъжен смях в салона се носи, въздуха омагьосва...
Всяка струна на съзнанието ми докосва...
И ето ни нас, актьорите главни, в ъгъла тъмен застанали...
Далеч един от друг, под ръка други актьори хванали...
Погледи странни, и чести и редки, и дълги, и кратки...
Любовта лежи в зениците, уморена от на живота постоянните хватки...
Филма в средата, смях отново в салона, но тъжно е, за Бога!
На кея, там до морето, сякаш с ножица от вестник изрязан...
Мислех дълго, че без тебе отново да обикна ще мога...
Но ето... вестника стар на пейка стара зарязан..
От толкова далече застанал, морето от сълзи в очите дали виждаш?
Дали и актрисата до теб, на раздяла така ще обиждаш...?
Дали в сърцето ти лед и огън се преплитат...
Дали в ума ти всички въпроси на кълбо, както в моя, се сплитат?
И ето го вече края от нас, актьорите, едвам изтърпян...
Едвам издържахме да преживеем на ново стария за обич блян...
Скъса се обаче лентата, разля се по пода на режисьора ментата...
На излизане от салона, с лица в гримаса на болка възвърната,
никой от нас не забеляза в коридора онази маса обърната...
Ходехме, а всъщност искахме да тичаме до изхода...
Осъзнахме обаче, че дори да играеш боли - това е изводът...
CaTwOMaN
03 Дек 2006 г.
