Вървя сама по улицата тъмна,
нощта е тъй студена..
Вятърът косите мои гали,
бях толкоз заслепена..
Твоите очи в мрака гледах,
ала тъй студени бяха те.
Гледах те и плаках:
"Ела при мен, моля те!"
Да си тръгваш аз не искам,
сама да ме оставиш
на вятъра и нощта е тъй голяма грешка.
Моля те за прошка,
но нито дума ти не чуваш..
Глух си за моите слова.
А аз скърбя ли скърбя..
Дали да те мразя се питам в нощта,
дали да те обичам се чудя през деня.
Няма лек за таз болка
любов ли да я нарека
или лъжа голяма?!
За малко обич аз те моля.. ала прошка няма..
MisSinG_yOu
05 Окт 2007 г.
