Къде ли е сега?

Вали, вече цял ден вали. Тя бе затворила плъзгащите врати на малкото заведение. Нямаше клиенти, та кой ли би седнал на масите отвън под дъжда. От радиото се носеше песен за любов. Седнала на стола, с лакти на барплота и с длани обхванала лицето си, тя се заслуша в песента. Слушайки се унесе в мислите си.
- Къде ли е той сега? - запита се тихо. Унесе се и го видя. Той бе застанал до нея.
- Здравей, това сам аз!
Тя трепна, това бе неговият глас. Колко пъти го бе чувала? Колко пъти сърцето и подскачаше, когато го чуеше.
- Здравей - отвърна тя тихо и едва чуто.
- Ами, дойдох.
- Как си? Добре ли си? - колко пъти го бе питала, а той почти винаги отговаряше като сега.
- Добре съм.
- Липсваш ми. Знаеш ли?
- Ами, затова дойдох.
Той леко се наведе и тя също. В този момент устните им почти се докоснаха, когато вратата се отвори и тя се стрестна, а срещу нея влезлият клиент я запита.
- Може ли един хамбургер.
Тя не можеше да помръдне. Нима всичко пак е било илюзия-сън.
Клиентът забеляза разочарованието изписано на лицето и по което плъзна тъга и болка. Тя гледаше с поглед на малко дете, което всеки момент ще се разплаче. И тогава две сълзи се търкулнаха от очите и.
- Оставете - каза той и излезе като остави след себе си струйки вода.
А две сълзи бавно капнаха на барплота. От радиото все още се носеше песен за любов.
Тя стоеше все така. Въздъхна тихо и почти на глас се запита.
- Къде ли е той сега?
А навън все така валеше.