Приближаваш се ти бавно към мен в нощта
и тихичко прошепваш думичка една за любовта.
Усмихвам ти се плахо, потрепва моето сърце,
очите ми сияят мило и галят твоето сърце.
Поглеждам те в очите точно
и чуваш ти мойте вътрешни слова
туй що шепна ти го тихо,
нямам смелостта да повиша гласа.
Хващаш моята ръка тъй нежно
и впиваш своите очи
в сърцето ми дълбоко, безнадеждно
намираш последната надежда ти.
Устните ти алено червени
галят моите в нощта
и пак аз ставам роб
роб, но на любовта!
JusTaGiRl
05 Окт 2007 г.
