Дъждът отново заваля.
Във мен препускат спомени прекрасни.
Аз връщам се в изминали лета
и виждам те във мислите си ясни!
Гледм през прозореца дъжда.
Безбройни капчици се спускат по стъклото.
Напомнят ми сълзите ти в нощта,
в нощта, в която свърши любовта.
Настъпи вечер.
Но споменът за теб не ме напуска.
Виждам те навсякъде - в небето, сред звездите и в дъжда.
Виждам ти сърцето и очте,
чувам ти смеха.
Около мене виждам само теб -
усещам те сред цялата природа.
Знай, обичах само теб -
обичах те, но повече не мога.
Аз знам, че теб също те боли.
Спомням си сълзите ти в нощта,
а дъждът все тъй тихичко вали
и припомня за изминали лета.
Ти беше моята мечта.
За тебе дишах аз, за теб живях.
Исках да ти кажа толкова неща,
но съдбата бе жестока с нас.
Но питам се, защо така се случи?
А уж ни бе безкрайна любовта...
Двма с тебе бяхме неразделни,
а сега дори не зная истина ли бе това.
Напрви ти оргомна грешка -
сгреши, че ме напусна ти.
И знай, съдбата ни човешка
завинаги ни раздели...!!!
BAILEYS
11 Авг 2006 г.
Mn e tujno oba4e...Se pak ne si4ko v jivota e rozovo
малко момчета пишат такива фрази,
е заслужаваш наградата мистър поет-месец август
stihotvorenieto e pisano po deistvitelen slu4ai po adres na edno momi4e kogato bqh 8 klas. segaq se pozdravim po centura s neq ako se vidim , q ne , no predi ne be6e taka kakto samo mojete da vidite
