Малко момиче с големи мечти..
стреми се към много, опитва се да полети.
Но хората не разбират детето
с болка в сърцето.
Всичко е толкова сложно,
когато си малък,
но не е невъзможно
да си мечтаеш за приказен замък.
Мечтите само оцеляват,
когато щастливите моменти намаляват.
Та нали за това живеем -
за да обичаме и да мечтаем...
Но защо не умеем,
дори през сълзи да се смеем?
И малкото момиче чудеше се вече -
защо, когато я болеше,
дори да плаче - трудно вече беше.
"Да се смея - мислише си тя -
вече не умея.
Без любов не мога да живея".
Не може, но защо се влюбва
винаги в грешния човек?
Защо обича го и в студ и в пек?
Защо дори годините, които ги делят
не я възпряха, а спира й сега дъхът...
Трябваше отрано да помисли -
кой и как може да обича..
и дали той ще иска
мъничко момиче да му се зарича...
liu_3
07 Септ 2006 г.
stra6no sladi4ko e 
