Сълзи пропити от тъга,
стичат се по моето лице,
душа търсеща светлина,
но бродеща във тъмнина...
Сълзи студени като лед,
давят моето лице,
болка като кръв,
прерязва моето сърце!
Ръце студени,
галят моето лице,
но сълзите не спират,
и горят пътя, по който вървят!
Моите сълзи падат в калта,
но дали ще забравя това?
Дали заслужаваш,
да падат за теб в тъмнина?
SwEEtY_ToNeNkA
20 Окт 2007 г.
