Не ме забравяй, остави прозореца отворен
и на сребърни криле ще долетя при теб.
Ще те погледна със звезден блясък във очите,
ще прокарам пръсти през катранените ти коси
и знам, сърцето ти ще бъде мое и мой ще бъдеш ти.
Луната тихо ще надникне през белите завеси,
нежна песен ще запее и в захлас дори щуреца ще замлъкне.
Вятърът мъглата ще разсее и всяка болка в миг ще избледнее.
Когато слънцето забърза по хоризонта в златна колесница аз ще си отида.
Образът ми в светлината ще се слее.
Но ти не ме забравяй, защото щом нощта спусне черните воали и луната пак запее,
в мъгла обгърната в сърцето ти ще вляза и своя знак там ще ти оставя.
Така ще знам, че мен вечно ще ме помниш като призрак от спомените бели
и не ще обикнеш друга тъй, както мене.
almela
09 Окт 2007 г.
mn e hubavo produljavai vse taka 
