Какво ли чувстват падналите ангели,
когато се събудят през нощта сами.
Бледите уста до изнемога викат ли,
божия престол обвит ли е в мъгли...

Те оплакват своята предишна святост,
те кълнат човешката си простота.
Искат пак предишната си благост,
а не телесната греховна суета.

Бог забравил е безцветните усмивки
на ангелските им добри лица.
Тез слаби, немощни отливки
от минала невинна красота.

Скитат падналите ангели унили,
хорските лица навяват скръб.
Със сведени глави, останали безкрили
на тоз човешки свят обръщат гръб.

crazy_teen4e
18 Юни 2008 г.

Коментари: 9
DIGHeaD #1, 18 Юни 2008 г.
радвам се че го качи )
Servantes #2, 18 Юни 2008 г.
Много яко
crazy_teen4e #3, 18 Юни 2008 г.
crazy_kari #4, 19 Юни 2008 г.
Ангелушка #5, 19 Юни 2008 г.
Аплодисменти! Страхотно е!
f_lora #6, 20 Юни 2008 г.
уникално!Много въздействащо... Браво,както винаги перфектна!!!
Ruby_Bolger #7, 20 Юни 2008 г.
накрая винаги нямам думи...
forsaken #8, 21 Юни 2008 г.
след страхотните идеи за разкази и стохотворения...перфектна стихотворението е наистина много хубаво
crazy_teen4e #9, 21 Юни 2008 г.
Благодаря на всички ...