Полужива съм, в краката ти се влача.
Боли ме, но стискам зъби – няма да плача.
Не ще те умолявам, отново да запееш.
Нито ще се надявам за мен да копнееш.
Полужива съм, в мислите ти място нямам.
Ще спра да дишам. Нямам право да се надявам.
Тези стаи. Толкова празни, без звук.
Имат нужда от музиката ти, отново да е тук.
Полужива съм. Недостойна. Негодна.
Вече не съм аз. Само на мен подобна.
До кръв устни ще стискам. Нека боли.
Не ще те моля да се връщаш. Кърви.
Полужива съм. Оставила в мрака следи.
Мъртва съм за теб и за света. Прости.
Снежно-бял, снега кървав стана.
Не ме моли. На този свят няма да остана.
Полужива. Всъщност вече мъртва от любов.
От музиката ти цялата обрана. Глупав зов.
На грешни места те търсех преди.
Само тишината груби думи ми реди.
Полужива все още, но може би не толкова.
Дари ми цветя. Музика. Любовна окова.
Толкова отблизо. Не ме виждаш. Боли.
Няма ме вече. Не ме търси. Плачи.
CaTwOMaN
05 Окт 2007 г.
