Светлината, която ме обливаше
отстъпи място на мрака.
Ти бавно ме убиваше,
а аз така те чаках.
Тихите стъпки на вятъра
от твоя присмех заглъхнаха.
На сцената на театъра
мечтите със слънцето мръкнаха.
Кулата на любовта ти събори,
но раната лекува само този, който я отвори.
Но къде си сега да ме спасиш?
Или на друга нежни слова шептиш?
Недей да я мъчиш горката!
Нежна е на жената душата.
Празнината на раненото сърце
е по-голяма от шепата на твоите ръце.
Но само някой с твоето лице
ще пробуди спрялото сърце.

Lean_f
30 Авг 2005 г.

Коментари: 5
mimi_sladkata #1, 31 Авг 2005 г.
super gotino e-mn mi haresa
neni #2, 31 Авг 2005 г.
tujni4ko e,no ina4e e super
Lean_f #3, 31 Авг 2005 г.
iana_lp #4, 11 Септ 2005 г.
hubavo e malko kato tekst na folk pesen mi zvu4i ama mi haresva
teen_kote #5, 11 Септ 2005 г.
naistina biva si go Syper e