Беше рано сутрин и утринните лъчи заслепяваха Соня. Тя се бе събудила по-рано от обикновено, защото беше много развълнувана. Оставаше само още един мъчителен ден в даскалото и можеше да си отиде на село при всичките си приятели. Въпреки мразовитото време и сипещите се снежинки навън, слънцето блестеше с необикновена сила.

Целият ден минаваше толкова бавно! Соня тракаше нервно с пръсти по чина, в очакване на избиването на последния звънец. Така жадуваната зимна ваканция приближаваше с всяка изминала минута. Соня знаеше че ще се прекара добре, бе решила, че за нищо на света няма да позволи на някой да развали ваканцията и. Очакваха я 5 дни с приятелите и с литри ледена бира до зори. О, да…щеше да си прекара идеално!

Соня беше чаровно, високо, петнайсетгодишно момиче с тъмни коси и очи с цвят на лешник. След невероятната лятна ваканция, прекарана на село, тя жадуваше да се върне отново там. Единственото нещо, което я безпокоеше беше едно момче! Цялото изминало лято бе прекарала в страстните обятия на Стефан. Той беше двайсетгодишен и беше най-добрия приятел на брат й. Всичко с него беше страхотно. Той бе внимателен, нежен мил към нея. Те бяха най-сладката двойка на света. Но както е винаги всяко хубаво нещо има край.

Просто една сутрин тя се събуди и осъзна, че вече не чувства нищо към Стефан. Друг бе обсебил ума й. Преследваше я в сънищата й, но осъзнаваше, че е невъзможно да бъде с него. Това беше по големия брат на Стефан-Георги. Всъщност тя не бе много на ясно какво изпитва към Георги, но единствено той беше в главата й, само той успяваше да я разсмее, когато е в кофти настроение. А когато бяха заедно някъде, тя винаги търсеше неговите очи и дори понякога неволно се улавяше че го зяпа с отворена уста!

Но тя беше със Стефан и не можеше да го зареже. Всичко това я тревожеше дяволски много. Отвътре я гризеше непреодолимо чувство за вина. Отново и отново през сълзи си повтаряше въпроса “ЗАЩО АЗ? Защо винаги аз? Не страдах ли достатъчно? СТИГА ВЕЧЕ!”

Тя бе търсила толкова дълго мъж като Стефан, бе страдала толкова много заради други. А сега когато го намери, когото беше неин не го желаеше вече. Но не можеш до заповядаш на сърцето! Въпреки че си бе обещала да изтърпи до края на лятото,защото оставяше само седмица,тя се колебаеше. Начинът, по който говореше, по който я докосваше и по който я гледаше я дразнеше нетърпимо много. А целувките му, прегръдките му и всичко останало вече не и бяха приятни. Чувстваше се гузна постоянно. Сякаш го мамеше с някой друг. Имаше ли смисъл да са заедно, след като тя вече бе сложила край на връзката им? Вече не издържаше, искаше всичко да свърши най-сетне и един ден просто му каза:”Съжалявам, това е краят! ”

Целият разговор със Стефан беше най-мъчителното нещо, което Соня бе преживявала до сега! А най-ужасното беше че тя дори не можа да му обясни защо иска да сложи край. О, защо се бе наложило да го нарани така?! И така тя просто си отиде.

Но сега Соня бе станала по-силна и си надяваше, че с времето Стефан и бе простил. Бе се примирила с мисълта, че Георги никого няма да бъде нейн, въпреки десетките безсънни нощи, в които плачейки се молеше за противното! Сега би и било достатъчно да бъдат приятели и да го вижда!

НАЙ-СЕТНЕ! Всички бяха в селското заведение, където винаги са събираха. Но Стефан го нямаше! Къде ли беше? Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Соня. Тази вечер щеше да се забавлява! Заотваряха се бутилки с бира, с уиски, джин, водка... всички се смееха и си майтапеха. Музиката звучеше. Всичко беше върховно и по всичко личеше че Соня и брат и щяха да се приберат чак сутринта, подпрени един на друг, криволичещи из улиците. Но най-трудното тепърва предстоеше...

PaLaVnIcA_stz
13 Септ 2005 г.

Коментари: 6
Anastasiq #1, 14 Септ 2005 г.
srtahotno no te sa o6te malki 15 godi6na ne trqbda pie vodka bira i t.n no vse pak eakaza e gotin o4akvam produljenieto
neni #2, 14 Септ 2005 г.
mnogo e gotino.Ama tova momi4e mi se vijda dosta razpusnati4ko ama ina4e e super 4akam s neturpenie sledvashtata 4ast
PaLaVnIcA_stz #3, 14 Септ 2005 г.
mersi mnogo vi blagodrq e vse pak e parvoto ne6to koieto pi6a
groover #4, 14 Септ 2005 г.
не разбирам каквъв е проблемът момиче на 15 да пие. но това е друга тема. разказът ми се струва интересен. малко банален може би, но все пак добре.
crazy_teen4e #5, 14 Септ 2005 г.
ooh tova tolkova mi napomnq na sastoqnieto mi predi 2 sedmici.to4no zaradi tova i az skysah s edno mom4e....malee vse edno za men e pisano ina4e e nogo hybavo
Ангелушка #6, 11 Окт 2007 г.
Мен лично ме подразниха две неща в разказа: 1.това,че Соня явно доста пие 2.това,че тя дълго е търсила мъж като Стефан-е,колко дълго го е търсила,при положение,че е само на 15 години? Както и да е,ще прочета и продължението,може да ми хареса повече.