С котешки стъпки денят си отива.
Дъждът по стъклата часовете брои.
Стар калорифер студа размразява.
Снежен човек пред вратата стои.
В стаята, гузно-стаена, подсмърча
стара, натрапчива тишина.
Тягостно мърка хладилникът в здрача.
В каната зъзне кехлибарена сълза.
Черно кафе колебливо чертае
в празната чаша горчива следа
и се смалява отвън, пред вратата,
Снежен човек, овъглен от тъга.
revniVka_
06 Апр 2009 г.
