Върви сама, отхвърлена от всеки,
забравила за студ и тъмнина!
Върви в дъжда по калната пътека,
потънала във мрачна самота!

А беше някога щастлива,
усмихната вървеше към света!
Дори и тъжна беше пак красива,
даряваше със смях и светлина!

Прощаваше на всеки със целувка,
забравяше обиди и тъга,
но чезне вече милата усмивка,
разбита, гасне без следа!

Загубила житейските пътеки,
от хубостта й няма и следа...
Забравена, отхвърлена от всеки,
тя крачи бавно във дъжда!

ivtorinka
22 Фев 2006 г.

1131 прочитания
Коментари: 5
lover4e_f #1, 25 Фев 2006 г.
SuPeR EeEe
vampi_lp #2, 25 Фев 2006 г.
bravos,mnogo e hubavo
ivtorinka #3, 01 Мар 2006 г.
Mnogo blagodarq
black_lady #4, 01 Мар 2006 г.
много е добро, наистина
deni_12 #5, 01 Мар 2006 г.
убавко е