Мислех, че ще бъдеш мой,
мислех, че обичаше ме сляпо,
мислех, че твоята любов в ръцете си държа,
мислех, вярвах и разчитах сляпо.
Приех те за играчка,
докосвах те със студени устни
и очаквах за мен само да живееш ти.
Не ми стигаха топлите ти думи,
меките устни, силните прегръдки,
исках още и още в замяна....
..в замяна на нищо.
Ти задоволи всяка детска прищявка,
преглътна всяка обида,
затвори очи дори и пред ледения ми поглед.
Тогава те сметнах за глупак,
всяка твоя прегръдка бе лудост,
безсмислена и излишна.
И дори не ме попита, нито възрази
срещу всичките капризи,
не задаваше въпроси и за нищо
не очакваше обяснение.
Какво още исках от теб?
Взех ти всичко и болка оставих,
а ти дори не ме намрази.
Сега ролите се размениха,
оцених те след като си замина.
Но да си далеч от мен е по-добре,
дано в живота срещнеш друга,
с която любовта си да споделиш.
samsara
14 Юни 2006 г.
