Поле от рози подари ми ти
и много сбъднати мечти,
и ясна слънчева зора,
и бяла момина сълза…
За миг света бе в моите крака,
за миг… почувствах любовта.
Аз бях кралица, бях красота…
бях истинска жена!
С венец покри ти моята глава,
с нежност обви ти моята душа,
запали буен огън в моя поглед див.
Защо? Защо го стори само в съня?
Защо дори не зная кой си ти?
Защо не виждам твоите искрени очи?
Прощавам ти, помни! Но моля те…
не се завръщай вече в моите мечти!
PollY
05 Окт 2007 г.
Коментари: 1
DIGHeaD #1, 05 Окт 2007 г.
браво Поли 
