Нежна ласка, утринна целувка – толкова дълго бе мечтала за това събуждане. Да се събуди в нежната прегръдка на своя любим. Мартина дълго бе се лутала в ръцете на неподходящи, някои груби, други лицемерни, мъже. С цялото си същество се мъчеше да открие Него. Онова момче, различното, което ще я покори само с една усмивка. Тя вярваше в истинската любов и нейната безграничност още от дете. Майка й я бе убедила, че любовта е във всичко; че всеки има правото да бъде щастлив и го постига, само ако е със своята отредена половинка. Да, съвършени хора няма. Ала има такива, които се доближават най-много до представите на някого за съвършенство. Да открие своя „принц” се беше превърнало в основна идея (цел) на Марти, защото над всичко друго съумяваше да окаже контрол. Детството й не беше от най-леките. Макар и отгледана от родителите си, това, че те не бяха разделени, не означава, че всичко помежду им беше наред. Спяха в отделни спални, често имаше скандали. Случвало се е баща й да не се прибира вечерта. Всичко това бяха нормални следствия от несходство на характерите и още повече – твърде дългото съжителство заедно. Но колкото и скандали да имаше помежду им, и майка й, и баща й я обграждаха с любов. Тя знаеше колко много е важна за тях, всъщност беше основата бракът им да продължава. Мартина вярваше обаче, че все още изпитват поне капчица любов и един към друг. В училище поддържаше високи оценки, защото безброй пъти бе видяла до какво би довела евентуалната й необразованост. Прекрасно осъзнаваше важността да вложи всичко от себе си, за да може после да се реализира. В крайна сметка на този етап тя имаше всичко, от което се нуждае – родители, които, въпреки малките си недостатъци, много я обичаха, блестящи оценки, едно ясно предначертано бъдеще. Мартина беше влюбена в психологията и за нея не съществуваше друга алтернатива, освен да стане психолог. Наясно беше, че притежава нужните качества и когато постъпи в университет, още само няколко години я деляха от красивото бъдеще.
По време на учението си, Марти не обръщаше толкова внимание на момчетата. Разбира се, имаше приятели и от двата пола, ала никой не допускаше твърде близо до себе си, та да може да размъти главата й, да я обърка, да разбие сърцето й и след това тя да пропилее най-важните си години, събирайки парченцата от него, вместо да учи сериозно. Твърдо беше решила да се заеме с тази непозната сфера, наречена любов, след като завърши.
И ето, че и този миг настъпи. Мартина – дипломиран психолог. Не беше трудно да си намери работа и да започне да се издържа. Все пак това е просперираща професия. Професия, която може би усложняваше отношенията й с мъжкия пол. Доста добре беше опознала природата на мъжа и това само я огорчаваше. Би било странно, че такова красиво и стройно момиче като нея не може да си намери приятел. Но как да го намери като всички виждаха дълбоките сини очи, златистите коси и дългите й крака? Наистина сбъдната мечта, радваща окото на много мъже. Но тя упорито търсеше онзи, който ще погледне вътре в нея; онзи, който само от поглед ще я разбира; който ще може да я направи истински щастлива. Макар и доста млада, тя усещаше с всяка частица от тялото си, че любовта е там, много близо, само трябва да я намери, да я хване здраво и да не я изпуска. Не искаше безразборни връзки с други мъже, искаше само един, неповторим, незаменим...
Тази вечер беше поредната среща на Мартина, поредният опит да се запознае с някой специален, с който да полети на крилете на любовта. Няколкото разочарования, няколкото погрешно приети предложения за повторна среща не можеха да я сломят. Застанала пред изискания ресторант, по-красива от залеза, по-жизнена от вълните, заливащи неуморно брега, тя наблюдаваше как нейният кавалер се приближава. Скъпата кола и марковите дрехи не можеха да я впечатлят. Даже напротив – Марти за първи път беше леко предубедена за този мъж – струваше й се някак надут, самовлюбен. Тревожните й предположения обаче се изпариха в мига, в който Кристиян застана пред нея. Зелените му очи, които често пронизваха, сега гледаха така приятелски. Хвана нежно ръката й и я поднесе към устните си. Бързо разменени погледи в тъмнината, лека усмивка играеща по устните и на двамата, и неустоимият чар на този мъж предвещаваха една доста приятна вечер. Мартина вече беше поставила диагноза на Кристиян. Всичко беше започнало твърде хубаво, очертаваше се да става още по-приказно. Тя знаеше, че „прекалено хубаво не е на хубаво”, и само чакаше и най-малкото провинение от негова страна, за да си намери тактично извинение и да напусне заведението. Планът на Крис обаче беше съвсем друг.
Непринудената им среща, в която се засякоха за първи път го беше впечатлила трайно. Навярно щеше да подмине вътрешното си чувство, което го водеше, ако втора случайна среща не се беше състояла. Тогава вече той не можеше да пренебрегне онова сладко чувство, което гали всичките му сетива, щом тя е някъде край него. Как да я подмине, без поне да се запознае с нея? Защо да не се опита да я покани да излязат? Какво губи? А какво би спечелил, ако онова тупкащо органче, наречено сърце, беше право? То се знае – всичко. Съдбата бе благосклонна към него, та кой ли би застанал на пътя на една зараждаща се любов... Мартина прие поканата му за вечеря с известно недоверие, току що се бе запознала с него, а ето, че имаха и уговорка...
Часовете се нижеха като секунди. Марти постепенно изблъскваше подозрителните мисли от съзнанието си и даваше възможност на чарът му да я завладее. О, Крис наистина знаеше кога и как да го използва! Запознат бе със своите преимущества и определено от „раз” завърташе женските глави. Този път на него не му беше достатъчно да плени красивото момиче срещу него. Искаше му се да опита нещо по-задълбочено. Бе го отлагал до момента, в който срещне подходящата, и сега не искаше да проваля всичко. В старанието си да разкрие поне частица от вътрешния си свят, да докаже, че не е повърхностен, той беше някак изкуствен. Сякаш всичко в поведението му беше роля, игра с цел вкарването на Мартина в леглото. За секунда и тя си помисли същото, но после си каза наум „Какво пък, защо да не му позволя, поне ще знам, че съм прекарала нощта с един от най-красивите мъже, които съм виждала”. Промененият й начин на мислене се отрази и на държанието й. Стана доста по-разкрепостена, намеквайки му неща, на които той не знаеше как да реагира. Беше ли сбъркал? Тази тук поредната празноглавка ли беше? Да й даде ли каквото иска или да я остави с желанието й, тъй като го е разочаровала? В крайна сметка реши, че трудът му би бил тотално безсмислен, ако се откаже сега. Не отвърна на предизвикателствата на Марти, нито на стрелкащите го погледи на блондинката. Държа се като истински кавалер до края на вечерта. И когато спряха пред дома й и тя го покани да влезе, той се усмихна с лека горчивина, сякаш крещяща „Само това ли можеш?! Нямаш ли по-задълбочени пориви?! Съжалявам те.”, целуна с онази нежност ръката й и си тръгна. Мартина беше поразена, за пръв път в живота си беше останала без думи; беше се почувствала като пълна глупачка, като едно от онези „леки” момичета, затворени за всичко по-дълбоко и обвързващо от физическия контакт...
fufito
26 Септ 2007 г.
Радвам се, че има такива, които са го харесали 
Защото това беше първото ми разказче. Има още от него, да. И май ще е последното ми, тъй като не смятам, че творенето ми е амплоато. 
DIGHeaD мисля, че твърде предубедено се е изказал. Знам за острия му стил на отговаряне, ма като не го е харесал отначало за кво е продължил да го чете не ми е ясно 
За първа лична творба не е толкова отчайващо или "тъпо", макар че винаги може и по-добре. Даже то е повече насочено към момичетата, те по биха го разбрали. Но както и да е, не ми се спори.10x пак 
На който му се разтягат излишни локуми, форумът е в менюто вляво 
