… Защото топлината на петте години няма да угасне. Но и няма да се разпали по-силно вече никога…
Смехът ми заглъхва в коридора,защото знам, че след 10 дни ние няма да сме вече същите. Защото няма да сме тук. И моето щастие няма да е твоето, и сълзите няма да са Нашите. Ние няма да се забравим, зная го! Но след време няма да си спомняме всичко… А е някак глупаво, защото 5 години бяхме Заедно…
Когато срещнеш старата любов зад ъгъла, съвсем случайно, без да сте го искали, сърцето не започва ли да се бунтува? И душите ви, припомнили забравената вече нежност, потрепват плахо, по детински. И очите ви се гледат, молещи устните да проговорят... напразно! А някога бе толкова различно, спомняш ли си..!?
Така ще бъде и тогава - някога, когато пак се срещнем. Сърцата лудо ще играят и спомените ще преливат, въпроси ще напират и ще искаме да поговорим, както през онези 5 изминали години… Един от нас ще се усмихне плахо, ще наведе глава и ще отмине…
А помиш ли, когато моето щастие бе твоето и сълзите бяха Нашите?!...
В такива моменти ми иде да крещя и да счупя стрелките на Времето! Да ги върна на миговете, в които бяхме заедно...
Тогава, в коридора, в стая 104, ще открия изгубения смях на моето щастие… В 26 образа..!
Смехът ми заглъхва в коридора,защото знам, че след 10 дни ние няма да сме вече същите. Защото няма да сме тук. И моето щастие няма да е твоето, и сълзите няма да са Нашите. Ние няма да се забравим, зная го! Но след време няма да си спомняме всичко… А е някак глупаво, защото 5 години бяхме Заедно…
Когато срещнеш старата любов зад ъгъла, съвсем случайно, без да сте го искали, сърцето не започва ли да се бунтува? И душите ви, припомнили забравената вече нежност, потрепват плахо, по детински. И очите ви се гледат, молещи устните да проговорят... напразно! А някога бе толкова различно, спомняш ли си..!?
Така ще бъде и тогава - някога, когато пак се срещнем. Сърцата лудо ще играят и спомените ще преливат, въпроси ще напират и ще искаме да поговорим, както през онези 5 изминали години… Един от нас ще се усмихне плахо, ще наведе глава и ще отмине…
А помиш ли, когато моето щастие бе твоето и сълзите бяха Нашите?!...
В такива моменти ми иде да крещя и да счупя стрелките на Времето! Да ги върна на миговете, в които бяхме заедно...
Тогава, в коридора, в стая 104, ще открия изгубения смях на моето щастие… В 26 образа..!
destiny
01 Юли 2006 г.
Коментари: 9
sexy_cat #1, 02 Юли 2006 г.
Браво!Прекрасно е! 
teen_baby_girl #2, 02 Юли 2006 г.
znae6 li.....mn dobre si opisala 4yvstvata koito izpitvam... 
TITA #3, 05 Юли 2006 г.
interesno e ...braubrau
nadeto_dd #4, 05 Юли 2006 г.
Mnogo e hubavo,i men me 4aka tova sled nqkoq godina
black_lady #5, 10 Юли 2006 г.
великолепно е... 
само че аз никога няма да изпитам това.. в смисъл, изпитвала съм го, но не и с хората от класа си, понеже винаги сме били все в групички от по 2-3ма и е липсвала задружност - и това във всичките ми пет класа за последните няколко години... 5 класа, това са 100 човека, но едва ли бихме си казали нещо с повече от 10тина от тях, с другите наистина просто ще си кимнем и ще се разминем... защо? правилно си отбелязала, че с гаджетата се случва същото 
с първата ми голяма любов и здрасти не си казваме, а някога какво беше... някога беше всичко, а сега няма нищо 
не че имам някакви изисквания за приятелство, но можеше да го има поне уважението след всичко, преживяно заедно, или в краен случай - поне едно "здрасти" от учивост.. но и това дори го няма 
а беше любов, бяха месеци заедно, и защо? за да не си говорим дори накрая 
и най-жалкото е, че не можем да сме сигурно никога, че с човека, който е сега до нас, няма да изпаднем един ден в тази същата грозна ситуация!
само че аз никога няма да изпитам това.. в смисъл, изпитвала съм го, но не и с хората от класа си, понеже винаги сме били все в групички от по 2-3ма и е липсвала задружност - и това във всичките ми пет класа за последните няколко години... 5 класа, това са 100 човека, но едва ли бихме си казали нещо с повече от 10тина от тях, с другите наистина просто ще си кимнем и ще се разминем... защо? правилно си отбелязала, че с гаджетата се случва същото с първата ми голяма любов и здрасти не си казваме, а някога какво беше... някога беше всичко, а сега няма нищо не че имам някакви изисквания за приятелство, но можеше да го има поне уважението след всичко, преживяно заедно, или в краен случай - поне едно "здрасти" от учивост.. но и това дори го няма а беше любов, бяха месеци заедно, и защо? за да не си говорим дори накрая и най-жалкото е, че не можем да сме сигурно никога, че с човека, който е сега до нас, няма да изпаднем един ден в тази същата грозна ситуация!
Axel #6, 10 Юли 2006 г.
Мдам...прекрасно е 
.Обаче блек твоя коментар (последното изречение) ме накара да се замисля.Всъщност всичко е временно...дори нагледно вечните неща са временни...любовта, живота, съществуването, вселената...всичко това е временно и подлежи постоянно на промяна.Нещата постоянно се движат и променят...това важи и за чувствата..."Човек никога незнае", както казва малкият принц.Не можеш да знаеш дали човека до теб няма да те нарани някой ден...или пък ти него.За мен важното е да се радвам на всеки красив миг...докато ги има...
.Обаче блек твоя коментар (последното изречение) ме накара да се замисля.Всъщност всичко е временно...дори нагледно вечните неща са временни...любовта, живота, съществуването, вселената...всичко това е временно и подлежи постоянно на промяна.Нещата постоянно се движат и променят...това важи и за чувствата..."Човек никога незнае", както казва малкият принц.Не можеш да знаеш дали човека до теб няма да те нарани някой ден...или пък ти него.За мен важното е да се радвам на всеки красив миг...докато ги има...
liu_3 #7, 11 Юли 2006 г.
Super e ..
crazy_tanq #8, 11 Юли 2006 г.
xqxq kak miga tui krasivoto 
dafi_bs #9, 11 Юли 2006 г.
tova e strahotno i super vqrno 
dano samo s tezi 26 du6i prodaljite da se vijdate , za6toto sled godini moje da se blasne6 v nqkoi i da ne razbere6 4e to4no s nego si sedqla na 1 4in i ste delqli tolkova hubavi momenti
dano samo s tezi 26 du6i prodaljite da se vijdate , za6toto sled godini moje da se blasne6 v nqkoi i da ne razbere6 4e to4no s nego si sedqla na 1 4in i ste delqli tolkova hubavi momenti 