Напред еървя със вдигната глава,
след мене рони трогателни слова,
но не няма да се върна,
няма пак лъжеца да прегърна.
Със сладки думи иска пак да ме омае,
после вината ще признае.
Той иска отново да ме притежава,
пред приятелите да ме унижава.
Че още го обичам знае той
и обещава света да бъде мой,
да му повярвам пак- не мога,
в живота ми всява само смут и тревога.
Омръзна ми да бягам да се крия,
омръзна ми сълзите си да трия.
Пред него горда ще се изправя,
ще спра на силна да се правя!
Той трябва вече да разбере,
че сама ще бъда по добре.
Ако се беше научил да обича
нямаше сега след мен да тича.
Дали поредния му номер не е това,
дали не е една добре планувана лъжа-
да се прави че по мен страда
и мен да получи за награда.
Но аз урока си научих
и от навика си се отучих,
няма отново при него да се върна,
а глава бавно ще отвърна.
Тежко ще ми бъде зная,
но истината няма да призная,
че обичам само него
и в него остава ми сърцето!
mynik_f
19 Окт 2006 г.
