Радост и тъга, проблеми, болка и лъжа,
само ти, братле остана в моята мечта.
Само ти, чакаше ме сам да се изправям.
Само ти, оставяше ме, да се калявам.
Другите протягаха усмихнати ръка,
но зад усмивката стоеше лукавата лъжа.
Оказва се, че съм писал за тоя дето духа,
и че съм чувствал, чувства от боклука.
Че има ли любов - втора употреба?
Е, явно има, но не се измерва в лева.
И ме късаха и ритаха и падах и се влачих,
и стоях си сам на тъмно, вкъщи тайно плачех.
Гледаха ме тъжно, съчувстваха на бедния,
но той взе, че се изправи и вече не е последния.
А сега аз ги гледам, но те не ме виждат,
защото вече няма за какво да ми завиждат.
И през цялото това време ти беше там,
като сянка в огледалото стоеше си сам.
Защото ти си моята изкривена действителност
и през пречупената призма се оказваш реалност.
Благодаря, че ме спаси, от любовта на хората,
благодаря, че ме благослови с омразата им.....
DIGHeaD
20 Апр 2008 г.