За нея... | Поезия

Всичко в мен и това което озарява моя ден,
слънцето и мрака, тишината и тъгата.
Хората, животните, тревата и цветята,
за тях се боря и живея, и дори съдбата да ми извие главата,
в тях ще гледат пак очите и ще виждат красотата..
От земно до неземно, ценно и безценно, всичко красиво, а ти само "Утре, Дано",
гледки тесни, малко хора са чудесни, заради повечето тя броди безцелно..
и мрака ти помага да прогледнеш, да се усетиш,
да се протегнеш, да почувстваш.
Всичко е красиво, почувствай го,
времето чертае пътя, последвай го.
Красотата озарява, светлината и не отслабва, осветява
и смисъла на показ изкарва...
Красивото показва, доброто зад гърба ти застава, назад да тръгнеш не дава
и всеки ден под ръката ти шава, завива те и ляга, с тебе става и продължава
крачка бавна, стъпки плахи, тя е до тебе и не ще те изостави,
с тебе ходи и с пръста наоколо ти сочи.. тихо в съзнанието шепти
красотата е навсякъде, докосни се до стремежа и желанието и ще усетиш...
когато дадеш ще получиш...