Агонията ме изпива отвътре и изтича през простатата.
Превръща се в човек, взимащ ми заплатата.
Изсмива се звучно и се оригва в лицето ми.
Чеснов облак се среща с обонянието ми.
Потъпква интересите и се изсмива за втори път.
Модерни времена или как на мравката се прави път.
Ами стъпква се с надеждата да не завали,
защото с нея си убил целия мравуняк, но уви
не си си взел чадър. Водата е страх, защото е непредвидима.
Стихия стояща в графата под думата неукротима.
В различни цветове оцветява съдбата ми.
Гузно е щом зависиш от творението си.
Мразиш него, денят, слънцето и най-вече себе си.
Мразиш детето в теб и се надяваш да се обеси.
Но то е по-силно от теб и мъртвия си ти.
Мъртвия си ти, всяко зло и тъмно нещо знай, че представляваш ти!
И щом водата те погълне, усмивката ще грее.
Пълната луна ще свети и над гроба ще се смее.
Лицето е трагично, но усмивката - комична.
Аз убих съня си и май това си е типично.
хората са закачалки.. има 3 вида, мъжки, женски и клипс-и...
Изпратено от: Парабола
17 Окт 2008 г.
