Защо те обичам? | Поезия

Всеки шепот в нощта,
ми напомня любовта.
Всеки миг без теб
ме убива вечна самота.
Защо не мога да дишам,
когато не си до мен?
Защо страдам
и трябва да страдам
всяка нощ и всеки ден?
Защо ли мислите ми преобърна,
защо ли искам аз да те прегърна?
Кажи ми само дума една,
не искам други някакви слова.
"Харесвам те"-е твърде банално,
"Обичам те"-твърде нереално!
Разпитваш другите за мен,
а не можеш
в очите да погледнеш дълбоко,
защото в тях е една празнота,
между стените на която
си ти и ЛЮБОВТА!
Моля те не ме наказвай
с мълчание и поглед мил,
звънни ми днес и ми разказвай
за нашата любов, но не, уви!
Телефонът все мълчи!
Навън е пусто, самота,
както в моята душа.
Дали аз утре ще те видя
на спирката смълчан и все така красив,
дали ще бъде прекалени късно,
след като напиша този стих?
Дали ще ме попиташ
в коя стая имаме час,
или пак ще ме погледнеш с черните очи
и ще те погледна все така влюбена и аз?
Днес си тръгна
и след теб
в мрака аз се скитах
и моето сърце запитах:
"Това ли е човекът,
това ли е животът,
това ли е любовта?"
и то ми отговори:"ДА"!
Аз ще чакам да те видя
и с поглед пак ще те изпия,
ела отново в мислите ми ти,
защото когато си тръгнеш,
аз ще умра,
ще умра без теб и
ЛЮБОВТА!